Трудно ми е...

Трудно ми е...


Трудно ми е да устоя на отворения шоколад пред мен.
Трудно ми е да помня дати по история.
Трудно ми е да слушам за успехите на другите, докато моят вътрешен потенциал е в криза.
Трудно ми е да рисувам човешки ръце,особено пръстите.
Трудно ми е да не мисля за бъдещето.
Трудно ми е да говоря с непознати.
Трудно ми е да мисля за пари.
Трудно ми е да повярвам,че имам достатъчно време.
Трудно ми е да убедя другите,че съм наистина объркана,а не така сигурна,колкото те си мислят.
Трудно ми е да стана от леглото сутрин рано.
Трудно ми е да проумея езика на чичко Паскал.
Трудно ми е да реша ,на кое място в света бих отишла първо,ако можех.
Трудно ми е,защото съм докосвала глина само веднъж в живота си, а трябва да изглежда така сякаш съм го правила цял живот.
Трудно ми е, когато се опитвам да държа клепачите си отворени в час по математика.
Трудно ми е,когато трябва да се лишавам от нещо,което обичам.

Трудно ми е да вярвам в мечтите си,въпреки,че разчитам единствено на тях.



photo by: http://bylaauraa.deviantart.com/

След една година

"Няма човек,който да не търси пълнотата,тоест сбора от всички преживявания,на които е способен."

Хорхе Луис Борхес

И ето ме...една година по-късно... все още търсеща...




photo by: http://audreyhepburncomplex.tumblr.com/

Искам магическа пръчка...и магия,от която да не боли.

Безценно.

Хубаво е да имаш до себе си човек,който винаги е готов да ти изкрещи истината в лицето...колкото и грозна да е понякога тя...

...банално

...но факт.




photo by: http://bisousmonamourrevised.blogspot.com/

И после...

Горещо ми е.

Не е от времето...

В мен нещо ври...но не кипи.Ще кипне след време.

Не.Ще се запали.

Ще изгори...

И после...

...Какво?...



Горещо ми е.

За животните с любов???

Винаги съм искала зайче...Ами да...Какво по-сладко същество от това...какво по-подходящо за домашен любимец...Яде, спи, подскача, забавно е, не знам как стоят нещата с ходенето до тоалетна но...това са подробности...Не, не, не...Глупости...

Аз не ставам за гледане на каквото и да е животинче...Прекалено егоистична съм...Единственото нещо, което издържа в моите ръце бяха няколко поколения рибки...и накрая оцеля само една...дори не искам да се сещам за нейното име...кръстих я в период на заблуда(ако мога така да го нарека)...беше красива златна рибка, с огромни златисто прозрачни перки и големи очи...с месеци не се сещах да и сменя водата...живукаше си в нейното плесенясало кафяво-зелено местенце сякаш не и пречеше моето пренебрежение...дори не се сещам защо правех така...всъщност тя беше най-верният ми изповедник в лошите моменти...опряла глава в аквариума размишлявах как да кажа на нашите след като откъртих вратичката на шкафа в спалнята...тя беше другаря ми докато в кухнята кънтеше поредният семеен скандал...колко пъти съм заспивала обърната към нея и образът и е бил последното нещо, което очите ми са видели преди да се затворят...но...и тя умря...Всички още спяха, когато се събудих и я видях...беше изплувала на повърхността, перките и се рееха свободно...доколкото се сещам водата и тогава беше сравнително чиста...Честно казано изобщо не се изплаших, дори заспах отново...Нямаше плач, нямаше дори сбогуване...може би ми е било тъжно донякъде...колкото и да не се грижехме за нея тя все пак беше още едно живо същество в нашия дом...Може би щях да усетя липсата повече, ако се беше случило след като кака замина да учи и аз останах сама...защото тогава тя щеше наистина да е единствения ми другар...нямаше да се налага да водя дневници или да тая всичко в себе си...Тя щеше да е най-сигурният пазач на тайни и емоции...но...

Всъщност на мен и сега не ми е тъжно...Като се замисля нашите общи моменти са били най-вече свързани с някаква моя несгода...Което още повече доказва фактът, че не ставам за гледане на домашен любимец!!!Ама сякаш самата съдба ми го подсказва...Ами да...Майка ми изобщо не обича животните...те дори и по телевизията не са и интересни...А този факт автоматично води само до едно решение-никакви такива вкъщи!Винаги е било така...рибките бяха просто изключение,което потвърждава правилото.Баща ми и сестра ми са противоположната страна...Но и двамата намериха решение извън границите на дома.Татко има две кучета,кокошки,зайчета и сумати котки...естествено на работното му място...кака се радва на второ морско свинче и мисли за куче...Аз ли?Ами аз не знам в кой отбор съм...на пасивните любители на животни или на онези които не биха включили в списъка за покупки "храна за котката" ...


...май зайчето ще изчака малко...

Самота ли е?...

„... четенето е за самотници...”

...дали е наистина така...дали книгите подсказват за чуждата самота...Странното е, че напоследък насъбрах доста доказателства за валидността на това твърдение...Странно е, защото досега не съм гледала на четенето по този начин...Но ето я ваканцията...Последната ми ученическа лятна ваканция...Поредният еднообразен ден....Аз съм сама вкъщи...и чета...Поредната книга...

...Самотна ли съм?...