... Distant Dreamer ...

Трудно ми е...

2010-10-01T09:12:00.000-07:00

Трудно ми е...

Трудно ми е да устоя на отворения шоколад пред мен.
Трудно ми е да помня дати по история.
Трудно ми е да слушам за успехите на другите, докато моят вътрешен потенциал е в криза.
Трудно ми е да рисувам човешки ръце,особено пръстите.
Трудно ми е да не мисля за бъдещето.
Трудно ми е да говоря с непознати.
Трудно ми е да мисля за пари.
Трудно ми е да повярвам,че имам достатъчно време.
Трудно ми е да убедя другите,че съм наистина объркана,а не така сигурна,колкото те си мислят.
Трудно ми е да стана от леглото сутрин рано.
Трудно ми е да проумея езика на чичко Паскал.
Трудно ми е да реша ,на кое място в света бих отишла първо,ако можех.
Трудно ми е,защото съм докосвала глина само веднъж в живота си, а трябва да изглежда така сякаш съм го правила цял живот.
Трудно ми е, когато се опитвам да държа клепачите си отворени в час по математика.
Трудно ми е,когато трябва да се лишавам от нещо,което обичам.

Трудно ми е да вярвам в мечтите си,въпреки,че разчитам единствено на тях.

photo by: http://bylaauraa.deviantart.com/

След една година

2010-09-15T04:28:00.000-07:00

"Няма човек,който да не търси пълнотата,тоест сбора от всички преживявания,на които е способен."

Хорхе Луис Борхес

И ето ме...една година по-късно... все още търсеща...

photo by: http://audreyhepburncomplex.tumblr.com/

2010-09-06T07:11:00.000-07:00

Искам магическа пръчка...и магия,от която да не боли.

Безценно.

2010-09-01T11:53:00.001-07:00

Хубаво е да имаш до себе си човек,който винаги е готов да ти изкрещи истината в лицето...колкото и грозна да е понякога тя...

...банално

...но факт.

photo by: http://bisousmonamourrevised.blogspot.com/

И после...

2010-08-25T08:29:00.000-07:00

Горещо ми е.

Не е от времето...

В мен нещо ври...но не кипи.Ще кипне след време.

Не.Ще се запали.

Ще изгори...

И после...

...Какво?...

Горещо ми е.

За животните с любов???

2010-08-24T06:52:00.000-07:00

Винаги съм искала зайче...Ами да...Какво по-сладко същество от това...какво по-подходящо за домашен любимец...Яде, спи, подскача, забавно е, не знам как стоят нещата с ходенето до тоалетна но...това са подробности...Не, не, не...Глупости...

Аз не ставам за гледане на каквото и да е животинче...Прекалено егоистична съм...Единственото нещо, което издържа в моите ръце бяха няколко поколения рибки...и накрая оцеля само една...дори не искам да се сещам за нейното име...кръстих я в период на заблуда(ако мога така да го нарека)...беше красива златна рибка, с огромни златисто прозрачни перки и големи очи...с месеци не се сещах да и сменя водата...живукаше си в нейното плесенясало кафяво-зелено местенце сякаш не и пречеше моето пренебрежение...дори не се сещам защо правех така...всъщност тя беше най-верният ми изповедник в лошите моменти...опряла глава в аквариума размишлявах как да кажа на нашите след като откъртих вратичката на шкафа в спалнята...тя беше другаря ми докато в кухнята кънтеше поредният семеен скандал...колко пъти съм заспивала обърната към нея и образът и е бил последното нещо, което очите ми са видели преди да се затворят...но...и тя умря...Всички още спяха, когато се събудих и я видях...беше изплувала на повърхността, перките и се рееха свободно...доколкото се сещам водата и тогава беше сравнително чиста...Честно казано изобщо не се изплаших, дори заспах отново...Нямаше плач, нямаше дори сбогуване...може би ми е било тъжно донякъде...колкото и да не се грижехме за нея тя все пак беше още едно живо същество в нашия дом...Може би щях да усетя липсата повече, ако се беше случило след като кака замина да учи и аз останах сама...защото тогава тя щеше наистина да е единствения ми другар...нямаше да се налага да водя дневници или да тая всичко в себе си...Тя щеше да е най-сигурният пазач на тайни и емоции...но...

Всъщност на мен и сега не ми е тъжно...Като се замисля нашите общи моменти са били най-вече свързани с някаква моя несгода...Което още повече доказва фактът, че не ставам за гледане на домашен любимец!!!Ама сякаш самата съдба ми го подсказва...Ами да...Майка ми изобщо не обича животните...те дори и по телевизията не са и интересни...А този факт автоматично води само до едно решение-никакви такива вкъщи!Винаги е било така...рибките бяха просто изключение,което потвърждава правилото.Баща ми и сестра ми са противоположната страна...Но и двамата намериха решение извън границите на дома.Татко има две кучета,кокошки,зайчета и сумати котки...естествено на работното му място...кака се радва на второ морско свинче и мисли за куче...Аз ли?Ами аз не знам в кой отбор съм...на пасивните любители на животни или на онези които не биха включили в списъка за покупки "храна за котката" ...

...май зайчето ще изчака малко...

Самота ли е?...

2010-08-20T09:26:00.000-07:00

„... четенето е за самотници...”

...дали е наистина така...дали книгите подсказват за чуждата самота...Странното е, че напоследък насъбрах доста доказателства за валидността на това твърдение...Странно е, защото досега не съм гледала на четенето по този начин...Но ето я ваканцията...Последната ми ученическа лятна ваканция...Поредният еднообразен ден....Аз съм сама вкъщи...и чета...Поредната книга...

...Самотна ли съм?...

2010-06-08T10:32:00.000-07:00

"В живота винаги има класации."

photo: http://nerysoul.deviantart.com/

Не за продан!!!

2010-02-15T10:06:00.000-08:00

photo by: lilyana

-Тук имаше врата,но го променихме...Тук запълнихме мястото с гардероб,но иначе става по-широко...Увеличихме банята за сметка на коридора...
-Мдааа...много е хубаво....Правилно сте постъпили...Да,да...

...Сякаш думите изпиват и последната капчица вода в устата ми с цел да ме оставят неспособна да обеля и думичка в отговор...Иде ми да стана от въртящия стол, около който се въртят чуждите, студени непознати крака и да викна с най-гърления си глас „Махайте се!Къшшшшш!!!!”Какви са ми те на мен.Никакви.Те нищо не разбират.Не схващат изобщо, че с всяка една крачка, която правят газят милиони спомени, потъпкват бебешките ми отпечатъци сякаш все още загнездили се в дамаската на дивана, крадат от незаменимото спокойствие на бяло-синята ми тоалетна,която беше и все още е любимото ми скривалище,плюят на меките стени на стаята ми, която ме е изслушвала толкова много пъти...Нищо не знаят.Как може да говорят за стените като нещо материално и за гардеробите като нещо статично...Те кога са ги виждали да говорят,да шепнат ехото от съседните стаи като развален грамофон,който никога не се оправя, но винаги дава почти достоверна информация...Не разбират!Нишо!!!

...Мразя агентите за недвижими имоти...Мразя всички, които си търсят жилища...Мразя калните отпечатъци на чужди обувки по ламината на стаята ми...Мразя да чувам чужди гласове в коридора и наближаващите стъпки към вратата ми...Мразя нежното приветливо гласче на родители ми, докато им обясняват колко стаи има,къде е спалнята,къде е терасата...Мразя мокрия парцал, с който майка ми бърше преди и след всяко посещение на поредните кандидати...Мразя себе си заради интернет обявата,която ще ме накарат да направя....

...Разбирам,Обичам,ЗАВИЖДАМ... на българския възрожденец,който е смятал, че всяко отклоняване от сърцевината,от Дома е нещо плашето и неправилно....Искам да остана в сърцевината и да напсувам Периферията и всички в нея...

...ИСКАМ ДА СИ ОСТАНА ВКЪЩИ!В МОЯ ДОМ!ЕДИНСТВЕНИЯ!!!

-Утре в пет и половина ще идват други хора...Изчисти си стаята!

Урок по английски в лилаво и кафяво

2009-12-13T09:09:00.000-08:00

ღJust...Invisible♥: nqma da ostanem na ulicata

˙·°٠°•°●Rose of the midnight sun●°•°٠°·˙: aaa ma molq ti se koi 6te ni ostavi takiva 6arenki s 4erni botu6i , zeleni i sivi qketa, kafevi 4anti i lilavi slan4evi o4ila ...nie sme tolkova....NORMALNI!!! ...

˙·°٠°•°●Rose of the midnight sun●°•°٠°·˙: :D :D :D

ღJust...Invisible♥: hahahahahaha

ღJust...Invisible♥: haaaaaa

....Хах...Учудващо как една кафява чанта(НЕприличащата на чанта за хляб, единствено ако я държиш на рамо) и едни лилави слънчеви очила оправят целия ти ден, колкото и СКАПАН да си го предвидил...

Thanks Yo ♥♥♥

photo by: http://x-butterflied-x.deviantart.com/

топло...

2009-12-12T05:53:00.000-08:00

Просто трябваше да напиша нещо...

...не, аз пиша постоянно...но тук не съм писала отдавна...

...само влизам и чета чуждите постове и тъкмо да ми дойде нужната енергия да напиша нещо и изведнъж изчезва, сякаш някой я гони...

...ама като гледам този някой май съм аз...

...ох, искам да пиша...ама...

както и да е...

аз влязох просто да напиша нещо...ей така...нищо смислено...обещах си!!!...

...просто днес ми е някакси топло...въпреки студа и снега навън...въпреки това че подсмърчам и съм болна от три дена...

...топло ми е...имам предвид отвътре...

...не ми е забавно...не ми е до шеги или романтика...пак съм нервна и мисля все за проблемите си....

...ама ми е топло...

...и ми се спи....

...хах...сещам се за репликата на София Кузева от "Вчера" докато горяха чина в класната стая- "Топло е" ...е нещо такова е...но като че ли горящият чин е в мен самата...ама той не гори...а просто тлее...поддържа температурата...

...офффф...нали нямаше да пиша...

...ама не не...по-добре, че написах нещо...да не го мисля и това...

photo by: http://nerysoul.deviantart.com/

Днес

2009-11-04T08:09:00.000-08:00

три ябълки

горещ шоколад

и литри вода

Е... горещият шоколад все още е в пакетчето в шкафа под телевизора, ама...

photo by:http://michaelnaples.blogspot.com/

Хах,първи сняг?Не.Първи студ!

2009-11-03T05:58:00.000-08:00

photo by: http://lileinaya.deviantart.com/

●Rose of the midnight sun●: ammm btw

●Rose of the midnight sun●: 4estit parvi snqg

●Rose of the midnight sun●: (hug)

Stairway to Heaven !!!: a da i na teb

Stairway to Heaven !!!: (hug)
●Rose of the midnight sun●: malko prdi da doide toka si bqh pusnala mp4 i si slu6am bg radio....koeto se slu4va mn rqdko...imam predvid da slu6am radio vka6ti...no ...ta takmo zapo4va6e da prehvar4a snqg i gledam na stroeja v dale4inata dvama rabotnika si zapalili ogan...maleeee pak az zazna vka6ti kadeto se predpolaga 4e trqbva da e po-toplo ot navanka a kato gi gledah tiq

●Rose of the midnight sun●: tam napravo....taka im zavijdah ni6to 4e bqha navan pod snega a az vka6ti ...

Stairway to Heaven !!!: :D

●Rose of the midnight sun●: vzeh skicnika i po4nah da gi risuvam....ne se stoplih kakto si mislih 4e moje bi 6te stane

●Rose of the midnight sun●: no pak sqka6

●Rose of the midnight sun●: s oganq doide i toka

Stairway to Heaven !! : ama si napravila hubava risunka
●Rose of the midnight sun●: aaa da be samo s tu6...

●Rose of the midnight sun●: leka grafika ama vse pak doide...

●Rose of the midnight sun●: (happy)

●Rose of the midnight sun●: :D

Винаги "онези" ...

2009-10-30T10:06:00.000-07:00

photo by: http://spacestar.deviantart.com/

Нещо кипи.Бунтува се.Там някъде.Вътре.

Ядосваш ли се?И защо?Нима си мислеше, че всичко става ей така, когато малко се понапънеш и готово.Не, не... не и на теб.Спокойно не се притеснявай има и други като теб.Всеки ден никнат като кокичета през пролетно време с разликата, че те нямат сезон, разпростряняват се по всяко време на годината...и да вали(като днес),и да не вали...и да е студено (като днес),и да не е...Но айде пак за другите,давай,прояви си вродената черта да се извиняваш винаги с другите...Нали така е по-лесно...Не, не е по-лесно просто така е програмирано...Лошото е ,че тоя номер с анализирането на ситуацията никак не помага.А напротив, шума от онова дето кипи вътре в теб се засилва още повече...Нали казват, че човек не трябва да реагира прекалено емоционално и да приема всяко случващо се събитие в живота като поредното стъпало нагоре или надолу и т.н. ... накратко всички онези напечатани с по-тъмен шрифт изводи,изведени като правила в учебника по философия за 11 клас...Иска ми се да им вярвам.Иска ми се да съм част от онова мнозинство...не това, в което съм сега,а другото,дето го наричат свободно,непринудено и което приема онези отделени черни буквички в учебника за нещо забавно и безсмислено.Онова, което се смее често и плаче още по-често и затова неговите членове се смятам за силно емоционални като изтъкват този факт с гордост и възхищение.Докато другото,моето...то е тихичко,кротко и макар винаги да повтаря с лека кривнала усмивка научената наизуст фраза "Тихите води са най-дълбоки", като си мисли, че с това ще създаде някакво любопитство,то много добре е наясно, че всъщност се мъчи да убеди себе си в това ,а не другите.На членовете му им се иска да крещят,да пеят дори са съгласни да се включат за малко в театъра на усмивките,чиито генерални директори са членовете на другото мнозинство....И малкото моменти, в които са решили да говорят открито,силно и прямо,се оказват винаги най-неподходящите, а думите неточни.Толкова са разсеяни, че дори забравят къде са сложили билетчетата за театъра на усмивките.Водят се за странно неемоционални,защото не се смеят на всичко и не плачат редовно.Ето отново за другите говориш.Стига.Не виждаш ли че онова продължава да ври, пари...нали не обичаш горещото!!!Спри го.Спри се и ти.

"Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си...Противоречието настъпва тогава,когато си принуден да живееш в хармония с другите.

Оскар Уайлд

2009-10-18T07:04:00.000-07:00

"Наслаждението е изпитанието, на което природата ни подлага, то е и нейният печат на одобрение.Когато сме щастливи винаги сме добре, но когато сме добри, не винаги сме щастливи."

Оскар Уайлд , "Портретът на Дориан Грей"

...блаххх....Колко отвратително вярно...

photo by: http://indiae.deviantart.com/

не може ли просто да говоря...?

2009-10-15T09:53:00.000-07:00

По-голямата част от „другите” изискват от теб или поне се надяват и очакват да изказваш мнението си точно и ясно, да намираш най-подходящите думи и да правиш най-добрите изводи...Същевременно се борят срещу клишетата и те карат да мислиш различно и индивидуално, но когато направят онази физиономия на паун-клюкарка, бърз поглед с изцъклените си очи към тавана и лекото потрепване на гърдите,сякаш им е нервно... осъзнаваш, че май не си на прав път със „сакралното” слово бликащо като камилска плюнка от устните ти...И защо?Не може ли човек просто да говори без много да вниква и да казва това, което му се е сторило правдоподобно на първо четене, както се казва...Защо винаги трябва да направиш анализа перфектно и да уцелиш крушата в средата още в началото...Аз лично предпочитам да си я обеля първо и тогава...Ами така де...Нямам ли право на малко лековерно лутане преди finish-a!!!

photo by: http://devllaa.deviantart.com/

2009-09-24T12:13:00.000-07:00

photo by: http://reddiva.deviantart.com/

Е, не ми помага това "Бъди търпелива!" ....

Не може ли просто да спрат да го повтарят!!!!!

Patience та ...patience ...

No Meaning

2009-09-18T08:54:00.000-07:00

photo by: http://brambura33.deviantart.com/

Понякога ми се иска да спра да мисля.

Ама,наистина.
Иска ми се да заспя толкова дълбоко,да не сънувам нищо,да не чувствам,да не мърдам...все едно са ми дали малко от онова ,с което Жулиета оплесква работата тотално в трагичната приказка....да спя...спя...
....и когато се събудя да имам чувството,че съм сънувала най-прекрасния си сън,с най-ясните образи и картини,с най-силно преживените емоции и чувства...Но да не помня нищо от него.Просто да знам,че е бил най-красивият,най-истинският.Нали знаеш чувството, когато знаеш, че нещо е така,напук на всякаква логика и последователност....но знаеш, че е така.Е, искам да се чувствам така....Какво ли не бих дала да се чувствам така...Да забравя,но да си мисля, че не съм.Да не вярвам,но да си мисля, че вярвам.Да не зная, че това е правилният път,но да си мисля, че зная.Без колебание.Да съм сигурна поне в едно нещо напълно.Да не мисля и чакам,а да действам.Това искам.Да,това е.

Само дето го нямам.Не съм такава.Все търся отговори на новосъздадени току що въпроси от мен самата.И все си вярвам, че може би някой ден ще ги открия...Оххххх....Така искам да спра да мисля...Да търся... да копнея...искам толкова много неща още...Защо ми се струва твърде трудно да ги постигна....

Спирам да мисля.
Дали...

Яяяяя...навън пак заваля.

Натиск

2009-09-16T07:36:00.000-07:00

photo by: eyeminded

...Жадна съм…Нали знаеш онзи тричкав сух вкус след дъвченето на дъвка...Секунди, след като си я оставил на ръба на бюрото,защото те мързи да направиш две крачки до малкото кошче с боклук в кухнята.Моментът, в който палецът ти я притиска плавно, а тя все още влажна и мека, сякаш чакаща за някаква надежда, че ще се измъкне от клопката на гигантския ти пръст, се разплува на всички страни, с цел да намери изход отнякъде...Хах, нима не е така наистина.Някой те затапи,бутне те от стола, на който си се качил, за да докоснеш звездите и точно когато кутрето ти почти се е добрало до мечтания звезден връх...столът се заклаща,усещаш как нечия ръка те дърпа надолу и се сгромолясваш с все сила.Друг път изобщо не забелязваш чуждата намеса. Някой просто е минавал покрай теб и е решил да се пошегува.Някой непукист, какъвто винаги си искал да бъдеш понякога, просто ти подлага крак ,неосъзнавайки какво наистина значи тази спънка за теб. Така и дъвката...точно когато е почувствала хладния въздух,точно когато се е измъкнала от горещината и задуха в устата ти и е помислила, че най-накрая ще се освободи от лошия ти дъх ...и ето го...Палецът на съдбата.Чуждият палец.Защото в такива моменти съдбата ти е чужда.Всеки който не играе по свирката ти,всичко, което те спира да постигнеш целта си,всеки спомен, който ти пречи на гледаш свободно напред е пратен от тази,чуждата съдба.Чужда, защото не е тази, която си търсил,искал,копнял...

...Давай,давай!!!Натискай!По-силно,за да залепне добре...Защо не.Щом другите могат и аз мога.

Предпоследният...

2009-09-15T06:18:00.000-07:00

Гери: Някой записа ли програмата за утре?

Ники: Невена май я записа.Питай нея.

Невена: Не, не съм я записала.Ама май Тедито я снима с gsm-a... не знам...

Теди: Абе, снимах я,ама не си личат последните 3 часа за петъка...

Гери: Нищо.Нали утре сме сряда...не ни трябват още :D

Мира: Хора, за какво ви е изобщо програма...една тетрадка и тва е! :D :D :D

... тълпата от познати лица... разноцветните рози, гербери, хризантеми... разпилените, смачкани, с отпечатъци от подметки с всевъзможни форми, моркови, които изглеждат като оранжево-червен есенен килим върху сивите скучни плочки... постоянният оживен равномерен шум между навалицата... гласът на къдравото момиче излязло най-отпред, пеейки „Учителко любима”, но ,който бучи дразнещо заради лошата звукова техника... лекото потропване на изтръпналия ляв крак на знаменосеца... мириса на палитра от парфюми, лакове за коса и онези сладникави аромати на всевъзможни гланцове, които младите представители на женския пол използват така неикономично... изкуствените прегръдки и здрависвания, които си разменят всички, с цел да покажат, че им е било „мъчно”, след като цяло лято не са се сетили изобщо един за друг и сега уж замазват положението, с някоя друга дървена широка усмивка, сякаш залепена за напудрените им лица с хартиено тиксо с телесен цвят... нервните погледи на пременените учители към разговорливите умове на класа, докато прясно новият директор прави първата си реч пред „силно заинтересованата публика”... предварителните уговорки- кой с кого и къде ще ходи на кафе, след като свърши редовната лекция на класната... и пак от онези целувки и прегръдки всеки път щом срещнеш някой познат... обещания, извинения, пожелания, поздравления ... неспирно търсещи очи в далечината... емоции, къде пресилени, къде искрени... няма значение.Защото след две години това вече няма да го има...Защото след две години числото 15 ще буди единствено спомени за изминалите дванайсет първи учебни дни... Защото вече няма да ставаш в 7 и 30, за да си махнеш ролките от косата, заради които си будувал цяла нощ, няма да забравиш да си доизпиеш кафето от бързане да си обуеш неудобните обувки, които ти правят огромни пришки, но с което се примиряваш поради простата причина, че ги обуваш в много редки случаи, няма да я има разлятата чаша вода пред вратата, няма да чувстваш онова превъзбудено настроение, което те държи, докато стъпиш на тротоара пред училище...няма ...

А на мен, въпреки всичко така ми се ходи на още първи учебни дни...само още един ми изглежда толкова недостатъчен... как така не можах да се заситя за тези 11 години...как ще преживея 12-я... Последния...

...Сякаш има някакъв вечен магнетизъм, витаещ във въздуха на този ден... Не е само това, че не се учи, не са само многото емоции, не е и това, че кафетата почти се изпразват към един часа за сметка на пълните маси към десет... Абе, не е това само...И аз не знам какво е... Знам само, че ще ми липсва....Липсва ми още щом съм се събула на вратата, липсва ми , когато отворя хладилника загладняла,защото не е останало време за закуска сутринта, ще ми липсва утре, когато всичко започва отначало за предпоследна година...А щом ми липсва още от сега....Какво остава за тогава когато вече няма да го има...

Хах, хубава дата за начало на блога избрах...Да ми върви на писане ...Трябваше да бъде весел пост… Само дето не ми е до смях сега...

P.S. Трябваше да си взема още от тиксото с телесен цвят…